За пръв път на 22 февруари 2014 година Мирела Иванова чете стихове и представи книгата си „Всички разкази са за теб”. За Бенедикт Еренц, литературния критик на германския седмичник „Ди Цайт” нейните стихове са „лаконични и заредени до избухване. Струва ти се, че слушаш далечния звън на големия Бахман-Орган, долавяш откъси от блус на Ане Валдман. Често изглежда сякаш четеш само част, само фрагмент от стих, от прекрасен, съвършен текст, който умишлено е надраскан и разкъсан. Ала тъкмо поради това от тази поезия струят светлина и страст”.

„Контрасти” бе мотото на изпълненията на Професор Венцеслав Николов – със сарабанди от Йохан Себастиан Бах и пиеси от Жак Ибер, Ханс Вернер Хенце, Макс Регер, Сулхан Цинцадзе и Сергей Прокофиев.

Публицистът Димитър Сотиров показа на 13 май 2016 г. филма си „Обич за Гена“ – с отзиви на световноизвестни певци и певици, режисьори и диригенти и арии на най-високо ценената българска сопранистка. Спомените си за Гена Димитрова споделиха певиците Дарина Такова и Габриела Георгиева.

Седмият „Литературен салон“ се състоя на 10 ноември 2016 година в Литературния клуб „Перото“ в НДК. „Поезия, ценители и музика“ – бе мотото на паметната вечер за големия български поет Константин Павлов. В програмата прозвучаха автентични записи на радио Дойче веле, в които Константин Павлов чете своите стихотворения и както и стихотворения, изпълнени от забележителния актьор, режисьор и художник Иван Андонов. За Константин Павлов и уникалното му присъствие в българската литература говориха писателите Румен Леонидов („Той не прилича на никого във вселенската поезия“) и Ани Илков („Константин Павлов като последният просветител“). От поезията на Константин Павлов на сцената на „Перото“ чете актьорът Ириней Константинов. Програмата завърши с изпълнения на международно известния виолончелист проф. Венцеслав Николов и неговите студенти от Камерен ансамбъл „Силуети“ от творби на Хендел, Купрен, Валентини, Чайковски, Прокофиев и Владигеров.

“Литературният персонализъм е най-голямото пристрастие на професор Михаил Неделчев” – това бе мотото на осмия “Литературен салон” на 1 юни 2017. Федя Филкова разказа за тази „уникална личност“ и неговата роля в българския обществен и литературен живот, споделяйки възхищението си от говорещия и пишещия Михаил Неделчев“ (виж в “Текстове”). Задълбочен анализ на изследванията и книгите му за Яворов и кръга “Мисъл” представи доц. Елка Трайкова. В последвалата дискусия като негова особена заслуга бе изтъкнато уважението на Михаил Неделчев към предшествениците му и към българските литературни класици.

Писателката Теодора Димова бе гост в деветия “Литературен салон” на 14 септември 2017 година. Ето как Димитър Сотиров – един от присъстващите - описа впечатленията си:

„Представена от поетесата Мирела Иванова, известната писателка и публицистка получи напълно заслужен реверанс към своя талант и от литературния критик Михаил Неделчев. Последва импровизиран разговор, в който се включиха и Федя Филкова, Юлияна Методиева, Владимир Зарев и Цветанка Ризова. Както и самата домакиня, инициатор и двигател на тази похвална във всяко отношение инициатива вече от години.

Тазвечершният Литсалон обхвана теми като има ли основания за оптимизъм в нашето българско съвремие, мит ли е толерантността ни, кой национализъм е по-опасен: насоченият към маргинални общности или дълбинният, който се споделя почти напълно от огромната маса средностатистически българи както и за ролята на писателската публицистика. Немнословна в съжденията и отговорите си, Теодора Димова блестящо защити образа си на мислещ и задълбочен творец, който не се страхува да посегне и към непопулярни, но важни за обществото теми. Над една от тях авторката работи дори в момента. Участниците в „Литературния салон“ изпратиха с аплауз и с много благодарности откъса от творба на Димова, който самата тя прочете за финал.“

Поезийо, ти майко моя мила. Спаси ме. Не ме предавай. По лорка и по уитман бях ти верен. Пресъхват вените. Метален зной нахлува в черепа.

От “Зелда” – новата си стихосбирка - чете Елин Рахнев, който бе гост в десетия “Литературен салон” на 17 януари 2018. За поета, който мечтае “до последния капиляр”, за неговия талант в поезията, драматургията и журналистиката, за неговия бунт срещу опростачаването, срещу грозното и бездушното говори писателят и литературен критик Румен Леонидов.

*Виолета Цветкова в Iconomist 1.2.2018 /виж Текстове/

Един от най-известните български писатели и нашумелият му роман “Хавра” бяха в центъра на 12-ия Литературен салон през септември 2018 година. Захари Карабашлиев разказа как е протекъл творческият процес - така колко труд и време е отнело търсенето на исторически данни. За двете повествователни линии в “Хавра”и за реакцията на читателите и критиката говори литературната критичка проф. Амелия Личева. Срещата завърши с оживена дискусия със Захари Карабашлиев, който разкри и някои подробности за новата си книга, която предстои да излезе през 2018 година. Димитър Сотиров за 12-ия Литературен салон

На 17 ноември 2018 поетът чете откъси от “Покаяние Господне – Бдения и сънописи”. Още преди излизането на тази книга, тя бе представена на 13-ия Литературен салон. „Новият ръкопис на Румен Леонидов е една наистина необикновена книга. Написана е с много сила, с безжалостна мощ, която плющи от сърцевината на онези дълбини, където психическо, космическо и божествено още не са разделени, които са във всеки от нас и които много рядко се разкриват в сън, откровение или гранично преживяване. („Факел“ ноември 2018)

Гост в 14-ия Литературен салон през март 2019 беше Стефан Цанев, една изумителна фигура на българския духовен хоризонт. Голям поет, чиито стихотворения знаят наизуст и тези, които го боготворят, и онези, които го оспорват. Драматург, изпълнил театралните салони със страстните си герои, прогласяващи истината с обречена трагика. Исторически хроникьор, прекрачил храбро границите на скучната фактология и надникнал дълбоко в народната душа. Публицист, чийто автентичен патос ни дава упованието, че има на кого да вярваме.

В центъра на 15-ия Литературен салон през юни 2019 година бе Радой Ралин: За значението на творчеството му говори Силвия Недкова; синът му Кин Стоянов разказа за важни етапи и случки от живота му, за приятелите и почитателите му както и за натиска, на който бе поставен от комунистическия режим; актьорът Христо Терзиев представи негови стихове и епиграми; Хайгашод Агасян участва с музикално-поетичен рецитал. Радой е незабравим, както споделя Мирела Иванова:  “Радой Ралин бе поет и сатирик, но най-вече го разпознавахме като институция на истината. В дома му се тълпяха какви ли не хора, които търсеха и очакваха помощ от него и той раздаваше щедро и всеотдайно своя опит, подкрепата си. Радой не бе учител, а учебник за начините и способите да преодолееш отчаянието, да не се предадеш – при това свръхинтересен и жив, с личния си пример, с невероятните си емпирични познания и интуиции за съпротива, с невероятната си литературна и философска култура, с прелюбопитните си спомени и истории, които разказваше, с мекото си и добронамерено наставничество, с уникалното си цялостно присъствие.“

Йорданка Белева и нейните ярки и неочаквани, предизвикателни дори стихотворения и нейната проза са в центъра на 15-ия Литературен салон на 16 септември 2019. За Йорданка Белева и нейното запомнящо се литературно присъствие говори Митко Новков, според когото сборникът с разкази “Кедер” е едно от литературните събития на 2018 година. За Паулиана Новакова тези невероятно кратки разкази са “необичайна поезия в проза, синтез на думи и чувства, шлифован диамант човечност, пречистващ душата по парадоксален начин, потапяйки те в света на човешката безнадежност, мъка, тъга и отчаяние, и осветляващ доброто и лошото в човека.“

"Глиненият цар"  от Добромир Байчев - една потресаваща книга; книга, разтърсваща дълбоко всеки, който разгърне страниците й. Тя описва зловещия делник, жестокостта, издевателствата, изтезанията, униженията, нечовешкия труд и глада в лагера Белене на остров Персин в комунистическа България. Дебютният роман на Добромир Байчев "Глиненият цар" е във фокуса на на 16-ия Литературен салон на 12 декември 2019. "Това не е роман, който цели да шокира, като разказва за зверствата в лагерите", споделя Байчев в едно интервю. “Такъв подход към темата би бил възможно най-клишираният. Едно от основните послания на моята книга е, че човечността стои над всяка идеология и над всеки режим." Автора и книгата представи литературният критик Митко Новков.

“Изядената ябълка” – последният роман на писателя, литературен критик и публицист Митко Новков бе тема на 18-ия “Литературен салон” на 25 юни 2021. Писателят ни “стъписва с разностранните си дарби, с неуморността си да се развива и работи, да пише, да се смее, да играе футбол, да е автентичен, щедър и верен приятел, добронамерен и мъдър, литературен откривател, разгромител на литературния фейк, наблюдател на ценностни събития, страстен енциклопедист и разсеян като професор, макар да е само доктор.” - сподели писателката и драматуржка Мирела Иванова пред гостите в “Литературния салон”. Поетът, публицист и преводач Бойко Ламбовски изтъкна впечатлението, което оставя тази книга “за разрушаване на границите между жанрове, между култури, между епохи.” Актьорът Ненчо Костов прочете два откъса от “Изядената ябълка”.

ж те текстове на Мирела Иванова и на Паулиана Новакова за 18-ия Литературен салон в “Текстове”

На поезията на Георги Господинов бе обърнато особено внимание в 19-ия “Литературен салон” на 28.7.2021, не на последно място защото напоследък се говори повече за разказите и романите му. Авторът изтъкна: “Не съм престанал да пиша стихотворения. И в някаква степен се чувствам като контрабандист на поезия в романите. В романите личи, че имам много опит от поезията. Поезията дава особен ритъм”. Поетесата и драматуржка Мирела Иванова го нарече един от “малцината, надарени, посветени, и озарени от думите на призваните.” За литературния критик Михаил Неделчев е много важна способността на Георги Господинов “да поражда езикови пластове. “Естествен роман” бе определен като фасетъчен роман. Това означава фрагментарно, сложно съчетаване на фрагменти, преплитане на повествователни потоци”.

ж текстове на Мирела Иванова и Паулиана Новакова за 19-ия Литературен салон в “Текстове”

Стихове от две книги на Иван Ланджев - “Ние според мансардата” и “Ти, непрестанна новина” - предизвикаха възхищението на гостите на 20-ия “Литературен салон” на 18 септември 2021 година. “Опитвам се да ремонтирам спомена, може би поезията е единственото нещо като дисциплина, която предава пряко новини от миналото, новини, които става нови...” сподели младият поет, философ и културолог, който е високо ценен и като познавач на руската литература и като автор на сценарии за българската телевизия. Неговите стихове са преведени на десет езика.

Диалог на двама различни поети в 21-ия „Литературен салон“ на 15.9.2022, с активно и запомнящо се място и участие в съвременния литературен живот, но различни по подстъпите им към поезията. Амелия Личева има впечатляваща академична кариера, професорка е по литература в Софийския университет и носи огромна отговорност като главна редакторка на Литературен вестник. Петър Чухов се осъществява другояче – като преводач, като музикант в група „Гологан“и като мотор на важни събития в Столична библиотека.

Вглъбените, мъдри провидчества на поетесата редом със страстната горчивина и ирония на поета. Какъв интересен, неочакван, сдвояващ се свят.

От нейните стихове се цитират най-вдъхновяващите лирични сентенции, нейните преводи от немски се отличават със силата и точността на всяка дума, като дипломатка тя впечатляваше с принципността и достойнството си, организационния си талант доказа с литературния конкурс „Поетичен Никулден“, който посвети на съпруга си, поета Николай Кънчев.

Федя Филкова (1950-2020), едно рядко явление в българския духовен и обществен живот - за нея припомни 22-ият Литературен салон на 18.11.2022.

„Мъдро е творчеството на Александър Шурбанов – творчество, изпълнено, завършено, пълноценно, целокупно. Творчество, което ни прави и нас по-мъдри“ – така Митко Новков определя поета, писател, преводач и публицист.

На поезията на Александър Шурбанов е посветен 23-ият Литературен салон на 25.1.2023.

На 25-ия Литературен салон на 23 ноември 2023 писателят Владимир Зарев окачестви „Хора с прякори“ – „тъжните разкази“ на Божидар Манов като “значимо постижение на националната ни литература“. Книгата бе отличена с Наградата за литература на София.

„Прозата ми дава алтернативен живот, поезията ми изтръгва сърцето.“
Литературният критик Митко Новков: „Нейната поезия прави чудеса от тези всекидневни, банални, тривиални, клиширани неща. Самата тя е чудесен поет и самата й поезия е чудесна.“

Петър Чухов и Иван С. Вълев, двама поети, писатели и музиканти от различни поколения се срещнаха в 27-ия Литературен салон 
на 14 юни 2024.

„Красив, необикновен и дързък роман“ – така писателят Костадин Костадинов нарече „Корабът на сирените“ на Александър Секулов, който нямаше възможност да присъства на 28-ия Литературен салон на 13.9.2024.

На книгата „Моите хора“ от Антоанета Бачурова, на тази прекрасна селекция от образи и разговори от телевизионната поредица „Умно село“ бе посветен 29-ият Литературен салон на 7 ноември 2024. Наред с откъси 
от интервюта режисьорката включва коментарни и биографични бележки, описва атмосферата при записите и дава и историческия фон. Част от 
тези документи за високата култура бяха прочетени от Владимир Люцканов.